Детство мое

На 26, 27 и 28-ми септември, организираме тридневно пътешествие в приказната страна на вътрешното дете, отстояща само на 3.14 детски въпроса от Същността ни. Там, където води сърдечната искреност и чувството за близост и съпричастност, дълбоко във вътрешната ни природа, далеч от бетона на възрастната логика, в хотел Алегра, Велинград: http://www.alegra-bg.com/index.html

Водещи: Орлин Баев и Дора Прангаджийска – и двамата прегърнали хлапето в себе си и гледащи света през любознателните му усмивки.

Работата започва от пристигането в хотела в петък, 26-ти септември, 12ч. и приключва в неделя, 28-ми септември, 13ч., като всяко преживяване, включително и храненията и кафе паузите, са предвидени да бъдат част от заниманията. Петък вечерта, в ресторанта, с воденето на ди джей, можем изцяло да се превъплътим в архетипа на детето в нас. Носете си детски дрехи, а бибероните са от нас!  В събота вечер, възнамеряваме да се вдетиняваме осъзнато в спа комплекса на хотела, в басейна и парните бани – носете си бански.

Носете си следния реквизит:

  • Свои снимки от детството си.
  • Любима играчка, с която сте играл като малък. Ако нямате, друга, която ви напомня за нея.
  • Детско-подобни дрехи.
  • Бански костюм.
  • Много детска сърцатост 
Познавайки детето в себе си, се свързваме с корените си, с паметовите следи в дългосрочната ни памет, през които несъзнавано (докато не познаем и прегърнем детето си) пречупваме възприятието си за света. Но, нека оставим Mалкия Принц да го каже по-добре от сухия научен изказ:

-Къде са хората? …- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много. – каза Малкият Принц

Познавайки детето в нас или себе си като деца, се свързваме с познание, което възрастният, сух ум не разбира. Той може да го нарече лудост, но това е „лудостта“ на гения, на онзи сърдечен разум, който любящо свързва всичко и знае, когато малкият бинарен ум нищо не знае, колкото и да се преструва, че знае… Имайки смелостта да сме свързани с детското си светоусещане, преливащо от танцуваща радост, в нас се ражда особена мъдрост – познанието на духа ни. Само тогава знаем истинската си житейска посока, цел и призвание. Когато опознаеш хлапака в себе си, знаеш, че сега ти си родител и възпитател на самия себе си и можеш да преобразуваш мирогледа и себеусещането си така, че да резонират със Същината ти.