Вътрешното дете е психична структура, която е резултат от отношението на родителите ни към нас като деца, както  и от преживяванията ни с други значими фигури в детството. Ако ранните ни години са били изпълнени с любов, със зряло родителско присъствие, то в нас живее едно спонтанно и обичано дете. Ако обаче родителите ни не са били в адекватна родителска роля, детето в нас е наранено, страдащо и недополучило и често очаква този дефицит да бъде запълнен от настоящи външни значими фигури – партньори, близки, а нерядко децата ни. Така както интернализираме детето в нас, така се сформира и друга психична структура - вътрешен родител. Това е интернализирана форма на родителя отвън. Т.е. каквито родители сме имали, в такива родители се превръщаме на самите себе си.

Много често стоим в обидата към родителите си и дефицитите и очакваме друг да ни даде това, което не сме получили като деца - партньори, близки, децата ни. Но единственият човек, който може да запълни тези дефицити сме ние самите.

Този деветмесечен терапевтичен процес е възможност да срещнем травмираните си части, да изразим емоции от миналото, които са останали неизразени, със съдействието на групата да пренапишем болезнени за нас ситуации и да настаним един любящ и милостив към нас вътрешен родител.

Групата е затворена, продължителността й е девет срещи (октомври 2025-юни 2026 г.) и ще се провежда веднъж месечно в събота от 10.00 до 17.30.