Отношенията с родителите ни
Търсенето на отговора Кой съм Аз напълно естествено предполага темата за ОШЕНИЯТА С РОДИТЕЛИТЕ НИ.
Това, което сме днес е резултат преди всичко на връзката с тях и отношението им към нас. Родителите са първите обекти на любовта ни, първите обекти изобщо в живота на детето. Начинът по който се свързваме с тях определя начина, по който ще се свързваме в света. Всеки от нас се ражда с очакването да бъде обичан и родителите са хората, отговорни да задоволят тази първична потребност. Когато откликват на детската любов, когато присъстват адекватно в живота на детето, те създават в него чувството, че е обичано безусловно – такава е родителската любов.
Почти винаги обаче родителите грешат.
Това е следствие на грешките на техните родители, резултат на възпитанието, което са получили, личната им история, предразсъдъците и още куп други неща. Всичко това става причина за пораждането на конфликта родител – дете. Конфликт, който понякога остава неразрешен през целия ни живот. Първичните травми, дисфункционалните семейства, смяната на ролите (парентификация), отсъстващият родител, или пък силно присъстващият, „нескъсаната пъпна връв“, неспазването на йерархията в семейството – всичко това са причини за конфликт в отношенията родители-деца. Нерядко стоим в обидата от това, че сме ощетени или наранени, гневим се на родителите ни, а това ни ограничава, стеснява и променя качеството ни на живот. Понякога сме убедени, че сме разрешили конфликтите с родителите си, но правим преноси към други хора. Несъзнателно припознаваме в другите майка ни или баща ни и реагираме по същия, почти винаги детински начин.
Конфликтът с родителя се превръща в наш вътрешен конфликт, който постепенно започва да доминира и манипулира отношенията ни с другите. А това ограничава израстването ни, разширяването и свързването със зрялата мъдра част в нас.
Необходимо е предварително записване