В процеса на работа в миналите две групи се докоснахме до първичните ни травми и разгледахме отношенията с родителите ни.

В това пътуване към вътрешния ни свят и детството, срещнахме един от основните аспекти в нас, а именно ВЪТРЕШНОТО НИ ДЕТЕ.

Тази среща понякога поражда умиление, понякога спокойствие, понякога тъга по онова малко момиченце или момченце, което е било наранявано, пренебрегвано, унижавано, което е било обект на незаслужен или преувеличен родителски гняв, което се е преживявало като самотно и незабелязано, като изоставено или отхвърлено. Дете, на което понякога са възлагани чужди роли в семейните взаимоотношения или отговорности, твърде непосилни за него. Чувствата от тези преживявания нерядко остават непреработени в нас и сега, когато вече сме възрастни хора. Очакваме от родителите си отношението, което не сме получили като деца и се сърдим по детински, че отново не го получаваме.

Нерядко на детето в нас му е липсвала безусловната любов и то става изискващо към партньори и към света изобщо. Очаква безусловно приемане, а когато не го получи обвинява другите. Неразпознаваме детинските си реакции и се гневим когато не ни възприемат сериозно.

Всеки от нас интернализира в себе си образите на родителите и ако те са били изискващи към нас ставаме двойно по-изискващи към себе си. Ако са били критични, се самокритикуваме безкомпромисно. Ако са били отхвърлящи или изоставящи, започваме несъзнавано да отхвърляме и изоставяме самите себе си.

В тази група ще се опитаме да се превърнем в любящи родители на Вътрешното ни дете. В идеалните родители – тези, които го обичат такова, каквото е, които са по-малко критични, по-малко изискващи, които могат да подкрепят детинската част в нас, когато сме уплашени, когато сме несигурни, когато сме провалени. Да се свържем с онази зряла част в нас, която може да ни обича безусловно. Защото човекът, който със сигурност може да ни даде безусловната любов сме ние самите.
Моля всеки да носи плюшена играчка.

Необходимо е предварително записване