Това е темата на февруарската ни група, която ще се проведе на 22.02 от 10.00 до 17.30 ч.

Самооценката е вътрешното ни усещане за това, което сме, нашата преценка за собствената ни значимост. От самооценката ни зависи отношението, което имаме към самите себе си, както и начина, по който се заявяваме пред света. Самооценката определя и комуникацията ни с другите – дали ги припознаваме като авторитети, които влияят на мнението и позициите ни или повече се доверяваме на себе си и потенциала си. Дали можем да се отстояваме смело пред външния свят или да отстъпваме с истинско смирение, в зависимост от обстоятелствата. Дали умеем да застанем зад себе си и изборите, които правим или разчитаме на оценката на другите. Дали се харесваме такива, каквито сме или имаме огромна нужда от външно одобрение и утвърждаване. Дали можем да го приемем или когато ни се даде сякаш е толкова много, че ни е трудно да го вземем, сякаш не го заслужаваме. Дали можем да гледаме на неуспехите не като абсолютен провал, а като повод да се учим от тях. Самооценката може да бъде огромен двигател в живота ни, както и причина за съмнения в себе си и самосаботаж.

Работата ми ме среща с много хора, които носят огромен потенциал, а същевременно нямат никаква осъзнатост за него. Факторите, формиращи ниската самооценка могат да бъдат преживяванията на детето в съзнателната му възраст – насилие, авторитаризъм от страна дори на единия родител, дисфункционално семейство, в което малчуганът изпитва вина и срам от случващото се, хиперкритичност, взискателност и неутвърждаване от обгрижващите фигури.
По-сериозната причина за ниската самооценка обаче е отношението на родителите още в първата годинка след раждането. Когато в тази първа общност приоритет са ласката, любовта и топлината, когато мама се отзовава с нежност при всеки плач на бебето, защото това е единственият начин то да покаже нуждите си, когато е гушнато, нахранено и спокойно, че мама е до него, то тогава в него се запечатва убедеността „Аз съм важен”, „Аз съм значим”, „Аз заслужавам”, „Обичат ме само защото ме има“. И тогава това вярване, запечатано в клетъчната памет съпътства човек през целия му живот. Усещайки и преживявайки топлината на мама като бебе, в по-следващи етапи той се отнася с топлина към себе си, вярвайки на мама се научава да вярва в себе си, доверявайки се на мама след това смело се доверява на другите, усещайки любовта на мама се научава да обича себе си.

В тази група ще се опитаме да видим себе си в цялата палитра на това, което сме и да застанем с уважение, почит и любов зад него. Да прегърнем себе си и да се свържем с онова, макар и често плахо гласче в нас, което казва „Ти си важен само защото съществуваш!“


Необходимо е предварително записване.