Всеки човек носи повече история, отколкото си спомня. Част от онова, което преживяваме като собствена тревожност, като необяснима вина или като повтарящ се сценарий в отношенията, води началото си от събития, случили се едно или две поколения преди нас. Родовата система има своя памет и тази памет се предава по пътища, които днес разбираме по-добре благодарение на изследванията върху епигенетиката, привързаността и непреработената скръб.
Курсът въвежда участниците в работата с трансгенерационната травма като житейска реалност, а не като метафора. През двата дни разглеждаме механизмите на предаване между поколенията, овладяваме геносоциограмата като диагностичен инструмент, изследваме телесните следи на наследеното и практикуваме конкретни интервенции. Особено внимание отделяме на етичните граници на този тип работа и на въпроса кога тя е показана, кога трябва да бъде отложена.