Хората не си дават сметка, до каква степен дишането участва в психичния и социалния им живот. Дори разговорът между двама души на определлено ниво не е нищо друго освен вдишване и издишване. По-важна и убедителна е интонацията, начинът, по който звучи гласа, дълбочината на придиханието, а не толкова думите. Дишането е  единствената биологична пулсация, която природата ни е дала възможност да контролираме съзнателно. Не е случайно. Всяка травма, всяка форма на стрес, тревожностите, депресивните състояния, защитните механизми на психиката  работят през модифицирането на дихателния процес, през втвърдяването или отпускането на диафрагмата. Тревожните хора, например, трудно издишат, трудно „се пускат“ от контрола, депресивните – обратно: трудно вдишват, контролните им механизми не функционират – типчно за колапса на психиката. Има хора, чието зареждане с кислород не е аеробно, а анаеробно, клетъчно, което води до уморяемост и проблеми с имунната система. В терапевтичен план не се ли работи с дишането, трудно се постигат успеваемост.

В предстоящия курс предлагам обучение на бъдещи терапевти и психолози в начина на работа с различни дихателни техники, с оглед на различен тип социално-психична проблематика, с която ще се сблъскат в практиката си. Техниките на заземяване (граундинг), в които най-важно е дишането, възможностите на щадящия забавен ритъм на биоенергетичното дишане, на интензивното дишане в различните му форми, от неорайхиански модел до холотропното дишане на А. Гроф, техниката с табуретка на Александър Лоуен. Не бива да изпускаме и най-важното: аналитичните възможности, които дават дихателните техники в терапевтичен план и през които може да се стигне до същността на някои проблеми. Променените състояния на съзнанието при някои форми на дишане изострят психичната ни чувствителност, те могат директно да отворят вратата кэм несъзнаваното и да ни помогнат да преработим с готини затлачени емоционални преживявания. 
Всичко това – в предстоящото обучение в психотерапевтичен и обучителен център „Алма“.